Едва 50-годишен внезапно почина поетът, журналист и преподавател Марин Бодаков. Той бе

Едва 50-годишен внезапно умря поетът, журналист и учител Марин Бодаков. Той бе роден на 28 април 1971 година във Велико Търново. Автор на осем стихосбирки и редактор на десетки книги с лирика и прозаичност, Бодаков ще остане в паметта със своите литературни прегледи и изявленията на страниците на вестник " Култура " (по-късно " К " ). Той претърпя тежко и надълбоко прекъсването на седмичника, в който работеше от 2000 до 2019 г. 

Доцент в катедра „ Пресжурналистика и книгоиздаване “ на Факултета по публицистика и всеобщи връзки в СУ " Св. Климент Охридски ", Бодаков бе обичан от студентите си, така както го обичаха и приятелите и сътрудниците му в литературните среди. Носител е на оценката Рицар на книгата на АБК и на премията за лирика " Иван Николов ". Женен за преводачката и издателка на детски книги Зорница Христова, с която имат две дъщери. 

Редакцията изрича съболезнования на околните му.

Ето и няколко негови стихотворения:

 

Помня този човек,

раната му като транспортен съд,

корабът му като покривка,

завивката му като тресавище,

мочурището като звезда

и звездата като рана.

Човек като човек.

 

***

Има сбогувания

като леке на покривката.

Придърпваш чинията върху него,

до момента в който другият не е забелязал.

Мислиш само за това.

 

***

***

Това ли е лятото?

Разговаряш с любовта на трети език,

нито на своя, нито на нейния.

Обикаляш гробищата на далечна страна,

чужд в чужд са се сгушили.

Мачти сред колибите, оградата – нападала в тревата.

Селски ангел кърпи обущата ти наоколо,

а и закъде да бързаш.

 

***

Пристига

без написани домашни,

никой не го кани да играят,

бие се с огромните животът,

бие се с дребните животът,

не приключва.